Аниме и Манга Фенове
Добре дошли в българския аниме и манга портал.
Регистрирайте се и се забавлявайте с нас! Smile

Latest topics
» Art gallery
Пет Мар 09 2012, 12:41 by mioko

» Върни се... (Поема от Шиз и Мей)/Оставям го щот е красиво XDD/
Нед Яну 29 2012, 11:18 by miss you-anime i love you

» Fullmetal Alchemist
Вто Ное 15 2011, 12:32 by mioko

» Гаа + Хина = <333
Вто Ное 15 2011, 12:29 by mioko

» Любим/Омразен герой
Вто Ное 15 2011, 12:27 by mioko

» Сакура или Ино?
Вто Ное 15 2011, 05:30 by mioko

» D.Gray-man
Чет Ное 10 2011, 13:34 by mioko

» АКТИВНОСТ!
Вто Авг 30 2011, 12:46 by Shizuma (ThE big BoSs)

» Аватари/Подписи
Вто Авг 30 2011, 12:42 by Shizuma (ThE big BoSs)

~~~
Calendar

Гласувайте за нас! ^^
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
Friends
IMPRESSIVE TITLE
Top posters
Кин~ (615)
 
Shizuma (ThE big BoSs) (472)
 
Meikichi (164)
 
X_Endzeit_X (130)
 
San (121)
 
Dizzy (109)
 
Forest goddess (104)
 
Nao-senpai ^^ (54)
 
xX_SaKuRa_Xx (53)
 
Fluffy (52)
 


Teti's gallery

Предишната тема Следващата тема Go down

Teti's gallery

Писане  Forest goddess on Нед Яну 11 2009, 15:16

Naruto icons:












Bleach icons:







Chobits icons:



+Anima icons:



Samurai Champloo icons:




Soul Eater icons:




Рисунки:

Лиз
Наруто(много старо)
Какаши(чернобял вариант)
Какаши(цветен вариант-моливи)
Какаши(цветен вариант-ФШ)
Красотата на принцесата
Усмивката ме кефи
Като мъртвец е
Hamtaro

Оцветени картинки:

Габриел
Какаши
Шикамару
Сасори
Неджи(вариант 1)
Неджи(вариант 2)
Още един Неджи
Саске-Специално за Нина и Мила
Фай и Курогане!Оригиналът е на Nienore
Мио
Бякуя
Още един Бякуь
Бякуя и Рукия

Wallpapers:

[i]Wallpaper #1
Wallpaper #2

Стихотворения:

Remember who am I

Did you ever feel that darkness?
Did you ever feel that fear?
In the night silent and starkness
And shaking of feeling me near

I am the past
The only thing that lasts
I am the present
In your life that giant rent
I am the future
The only thing you ever scared

You hate me, you detest me
You want to run away from me
From my eternal lee
Seeing me – you flee

Did you remember?
All those things that you forgot?
Did you finally remember?
My name ,that you never were forgot

My name is the Death
That mistress so leth

Things that I am never said

All this things that I'll never be
The person who I really am,that you'll never see
Trying to improve my miserable life
But I am nothing and I'm cutting you like with a knife

And after all of my mistakes
why do you still believe in me so hard?
And I'll never be that part
that I'm suppose to be
Because in front of you I'm never me

I'm sorry for everything
but why I just cannot admit it?
I'm weak,I'm just a shit

But all I want to say
is that I love you
I thing about it every day
you're my reason to proceeding stay


Следващото няма име и не е довършено

...

Никога не съм ти казвала
колко важна,колко скъпа си ти за мен
И никога не съм показвала
как чакам да те видя всеки ден

Ти и той останахте последните,които в мене още вярват,
но дали това не са поредните лъжи,които ми се заповядват

Не това е истина
Вие винаги до мен сте били
и усмивката си не сте крили
когато аз дори и малко съм щастлива
Вие карахте ме да се чувствам аз красива

...

En mai

Seule,chez moi
Devant la fenêtre
Je vois le parc
Je vois beaucoup d'enfants qui jouent
Dans la pelouse
Je vois beacoup de bancs en pierre
Les mêmes bancs comme hier
Je vois des arbres verts
Qui s'agitent comme la mer
Je vois des roses rouges
Que le vent fait bouger

Tout est tranquille
Dans cette ville
Tout est parfait
Au mois de mai

...

През май

Сама,в къщи
През прозреца
виждам парка.
Виждам много деца,които играят,
в тревата
Виждам много каменни пейки,
същите пейки като вчера.
Виждам зелени дървета,
които се вълнуват като морето.
Виждам червени рози,
които вятърът движи.

Всичко е спокойно
в този град
Всичко е перфектно
през месец май

Блог

Приемам поръчки за всичко,което мога да изпълня.
Едит:Ако искате нещо и не пише,че е заето или не се дава само кажете и го взимайте



И ся кажете,че не копирах всичко от Прес... :P
avatar
Forest goddess
Valefor
Valefor

Female Брой мнения : 104
: The lime city
Герой : Teti Hyuga Uchiha
Сила : Tiva

Вижте профила на потребителя http://forest-goddess.deviantart.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Teti's gallery

Писане  Shizuma (ThE big BoSs) on Нед Яну 11 2009, 18:36

Винаги съм ти се възхищавала Smile Продължавай така ^.^ После ще едитна с една поръчка ^^

*едитва*
Такамз....искам профилче от туй ^^ : http://i206.photobucket.com/albums/bb308/thereaper24000/witch.jpg


avatar
Shizuma (ThE big BoSs)
Шефката
Шефката

Female Брой мнения : 472
: Венера.
Герой : Шизу~
Сила : Да банвам потребители. >U

Вижте профила на потребителя http://anime-manga.forummotion.com

Върнете се в началото Go down

Re: Teti's gallery

Писане  San on Сря Яну 14 2009, 09:30

http://www.deviantart.com/download/64514731/Pein_Wallpaper_by_Mizukashi.jpg
Профил,моля теееее!
avatar
San
Valefor
Valefor

Female Брой мнения : 121
: Селото в Мъглата
Герой : Хидан
Сила : Безсмъртие

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Teti's gallery

Писане  Forest goddess on Чет Яну 15 2009, 10:41

Позволих си да добавя текст

+
+
avatar
Forest goddess
Valefor
Valefor

Female Брой мнения : 104
: The lime city
Герой : Teti Hyuga Uchiha
Сила : Tiva

Вижте профила на потребителя http://forest-goddess.deviantart.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Teti's gallery

Писане  San on Чет Яну 15 2009, 13:03

Ти си велика!Благодаря,благодаря,благодаря!*кланя се*
avatar
San
Valefor
Valefor

Female Брой мнения : 121
: Селото в Мъглата
Герой : Хидан
Сила : Безсмъртие

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Teti's gallery

Писане  Shizuma (ThE big BoSs) on Чет Яну 15 2009, 14:17

Аааа много яко е станоло :3wa: Мерсиии ^.^


avatar
Shizuma (ThE big BoSs)
Шефката
Шефката

Female Брой мнения : 472
: Венера.
Герой : Шизу~
Сила : Да банвам потребители. >U

Вижте профила на потребителя http://anime-manga.forummotion.com

Върнете се в началото Go down

Re: Teti's gallery

Писане  Forest goddess on Чет Апр 02 2009, 11:54

Първа глава от поредицата която реших да пиша.Моля коментирайте!!!

Тази история е породена от разочарованието ми от поредицата за "Здрач"

Посветено на Рут-нее-сама.

01. Лунно сияние




Казвам се Сара Джейсън.Живея в град Стара Загора със сестра си и родителите си.На пръв поглед сме едно нормално семейство.Но не е така,аз съм различна.Различна съм и в училище.Просто не се вписвам в обстановката.Уча в езикова гимназия "Ромен Ролан".Доста елитно училище,но за жалост не и откъм учениците си.Винаги съм се чудела какво не му е наред на днешното поколение.Никакво уважение,никаква дисциплина,никаква култура въобще.
Днес беше един хубав мартенски ден.Това може би се дължеше на факта,че е неделя.Единственият ми свободен ден.Бях решила да отида в парк "Аязмото".Любимото ми място.Докато се разхождах из гората чух шум.Отидох да проверя какво става.Дори не знам защо го направих.
Там имаше едно момиче.Носеше дълга черна пола и черна блуза с дълги ръкави.
- Извинете... - обърнах се към нея аз.
Момичето се обърна.Изглеждаше като богиня.Но цялата беше в кръв.Имаше дори по устата й.
Пулсът ми се ускори.
- Ранена ли си? - извиках.
Тя нищо не каза.
Тогава видях червените й очи.Погледнах я с недоверие.Нима тя...тя беше...
- Ти...си вампир?
Тя ме изгледа с учудване.
- И какво ако съм? - попита тя.
Гласът й беше странно нежен.
Погледнах зад нея.Имаше труп.На младо момиче,горе долу на моята възраст.Но тя постепенно взе да изчезва.След минута нямаше и помен от нея.
- Добре ли си? - попита момичето-вампир.
- Но ти си цялата в кръв?
Кръв?Не,нямаше кръв.Кръвта по нея също беше изчезнала.
- Трябва да се махаш от тук. - казах.
Тя отново ме погледна учудено.
- Значи я помниш. - рече тя.
Мисля,че говореше повече на себе си отколкото на мен.
- Да помня я. - потвърдих аз.
- И няма да се опитваш да бягаш? - попита спокойно тя.
- Не.Веднага щом пожелаеш можеш да ме настигнеш.
Всъщност веднага щом поискаше,тя можеше да ме убие.
- Попита ме дали я помня. - говорех уверено.Човек определено не би казал,че говоря на вампира пред мен. - Защо?
Тя се усмихна.Имаше изключително красива усмивка.
- Когато вампир убие човек,той изчезва,както вече видя.Но заедно с него изчезват и всички спомени за живота му.Хората просто не помнят,че такъв човек изобщо е съществувал. - обесни тя.
- Аз защо я помня тогава?
- Това и аз не знам.Но щом я помниш значи си различна.
Различна?Да това вече го казах.Но е друго да ти каже вампир,тогава вече нещо наистина не ти е наред.
Огледах се наоколо.Беше тихо и спокойно.Нямаше и помен от това което бях видяла преди няколко минути.
- Сега какво ще правиш? - попитах.
- Нищо - отвърна тя.
- Няма ли да ме убиеш?
- Не.
-Защо?
-Няма значение.
Тя се отдалечи.Но след това отново се обърна към мен.
- Как се казваш? - попита тя.
- Сара Джейсън. - отговорих.
Щях да попитам защо,но тя вече беше изчезнала.Аз тръгнах обратно към къщи.По пътя едва не ме блъсна кола,защо не се огледах.
Прибрах се.По време на вечерята не казах почти нищо.Майка ми не се учуди.По принцип не говорех много със семейството си.По принцип с никого не контактувах.
Легнах си рано.За мое щастие успях да заспя бързо и да не мисля за станалото.
На другия ден станах в 6.30 и се подготвих за училище.Навлякох си черната униформа и излязох от къщи.На път за училище слушах музика.Нова седмица,ново начало.Ще бъде един хубав ден-
И още щом влязох съжалих за думите си.Едно момче едва не скочи върху мен в опита си да излезе от стаята.За мое щастие класната пристигна след няколко секунди.
- Bonjour! - поздравихме ние.
Тя каза да седнем.
- Имам да ви представя някой. - рече тя.
Зад нея стоеше някакво момиче.
- Представи се на класа. - каза класната и си седна на бюрото започвайки да вади учебниците си.
Момичето влезна и застана пред бялата дъска.Това беше тя!Момичето-вампир.
- Здравейте!Казвам се Арегория Елине и съм новата ви съученичка. - каза тя на перфектен френски.
Стоях като гръмната.Какво,за бога,правеше тя тук?
- Добре,можеш да седнеш до Сара. - класната ни й посочи моят чин.
От началото на година винаги стоях самичка,защото никой нямаше желание да стои до мен.
Арегория седна до мен и извади учебниците си.Всичките ми съученици я гледаха с недоумение.А и аз я гледах,никой не ни беше съобщил,че ще имаме нова съученичка.И бях сигурна защо.А и тя беше безумно красива.Приличаше на богиня.Никога не бях виждала момиче,което да изглежда толкова прекрасно в училищната си униформа.
- Арегория.Така ли се казваш? - прошепнах.
- Аря,за теб. - отвърна тя и видях как една усмивка се прокрадва на лицето й.
Исках да я попитам хиляди неща,но трябваше да изчакам часа да свърши,защото класната се размрънка,че и пречим.Чудех се какво прави тук.И как другите не разбираха каква е.Сега очите й бяха зелени,контактни лещи предполагам.И защо кожата й не беше бяла като преди.
Най-накрая звънецът би.Секунда след това целият клас се скупчи около чина ни.
- Аря. - казах аз и очите ми посочиха хората около нас.
-От къде си?
-Защо се премести?
-Ела. - каза тя и ме дръпна в другия край на стаята.
Няколко човека от класа ни последваха.
- Може ли да ни оставите на спокойствие - рече тя.Гласът й прозвуча така,сякаш това което казваше не търпеше отлагане.
Всички се отдалечиха,въпреки че продължаваха да ни обстрелват с любопитни погледи.След като разбрах,че вече не могат да ни чуят,попитах:
- Какво правиш тук?
- Нещо против ли имаш?
Замислих се.
- Ъ... не,но защо?
- Просте те харесах - отвърна тя.
- И смяташ да си играеш с храната си.Така ли?Ако ще ме убиваш,давай!И без друго никой няма да ме помни.
Вбесих се.С какво право идваше тук.Можеше просто още тогава да ме убие и просто да се приключи с това.Не беше нужно всичкото това увъртане.
- Няма да те убивам.Казах че те харесвам.
Погледнах я учудено.
- Защо си тук? - повторих въпроса си аз.
- Исках да те опозная. - отвърна тя.
-А как...се пазиш от слънцето?
Въпроса беше глупав.
Аря отиде до чантата си и извади слънцезащитен крем.Подаде ми го.
- Фактор 60!?Та това е...
Не довърших изречението си,защото смехът ми ме прекъсна.
- Значи няма да изпищиш и да ме издадеш? - попита тя подпирайки се на стената.
- Не. - отговорих. - Няма.
Тя ме потупа приятелски по рамото.
- Добре.Радвам се.
- А...храната ти...?
Не знаех как да го кажа.Може би и това не беше най-правилният начин.Трябваше да кажа "А хората на които изпиваш кръвта?".Не,и това също беше глупав въпрос.Единственото което очаквах да постигна е да я ядосам.А започвах да я харесвам все повече и повече.
- Не се безпокой.В близките 6 месеца няма да се нуждая от нея.
В същия момент момент някой ни замери с дървено топче.Нещо обичайно за моят клас.Аря го хвана точно преди да ме удари по челото.Инстинктите й бяха повече от удивителни.
- Тъпаци. - рекох тихо аз.Не исках да ме чуят и да си навлека неприятности заради нечий идиотизъм.
Аря хвърли топчето обратно към този,който ни беше замерил.Той се беше обърнал с гръб към нас и топчето го удари по главата.В следващия миг той се свече на пода.За щастие никой не видя кой беше виновника за това.
- Аря,защо го удари? - скастрих я аз.
Тя ме погледна въпросително.Вътрешно й бях благодарна,че го направи.
Извикаха лекарката.Момчето беше със сътресиние.Класната обвини боят в междучасието и ни изчете дълго конско колко сме нетърпими.Слава богу,че го направи.Никога преди не се бях радвала на конско както сега.
След като усетих,че другите не ни слушат се обръна към Аря:
- Трябваше да го убиеш. - казах й аз.По-късно тя ми каза,че тогава съм имала зловещо изражение.
- От него би ми прилошало. - отвърна тя.
Засмях се.
- А от къде знаеш френския? - попитах сменяйки темата.
- Живяла съм във Франция.
-Кога?
Подсмихнах се.Знаех,че вампирите живеят много по-дълго от хората.Нищо чудно да е била там през Средновековието.
- През 1956. -отвърна тя.
Е доста преувеличих,но и това си е постижение за момиче изглеждащо на 14 години.По късно се уверих,че никога не трябва да правя грешката,да съдя способностите на някого,по това как изглежда.
- На колко години си всъщност?
Аря сви рамене.
- 96 - каза тя.
- Цял учебних по история. - подсмихнах се дяволито.
Класната се върна и ни каза,че продължаваме с упражненията.
После по физическо се убедих,че Аря наистина е удивителна.
- Искаш да сме приятелки,така ли?-попиах я аз в съблекалнята.
Тя кимна.
- Искаш ли да дойдеш у нас след училище? - попитах я аз.
Не бях канила някого у нас от четвърти клас.Аз бях от хората,които явно бяха против всички останали.
- Добре. - потвърди тя.
avatar
Forest goddess
Valefor
Valefor

Female Брой мнения : 104
: The lime city
Герой : Teti Hyuga Uchiha
Сила : Tiva

Вижте профила на потребителя http://forest-goddess.deviantart.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Teti's gallery

Писане  Forest goddess on Чет Апр 02 2009, 11:54

Звънецът би и ние вече можехме да напуснем съблекалнята.Бяхме в обедна почивка.
Харесах Аря още в първия момент.И въпреки че знаех,че може да ме убие когато пожелае,знаех че и тя ме харесва.Имаше нещо специлно в това момиче.И не беше само това,че беше вампир.Тя беше някак различна.Никога не бях чувствала някого толкова близък,колкото нея сега.Знаех,че я познавам едва от вчера,но вътрешно усещах,че ще се сприятелим.
-Искам да дойдеш с мен! - рече Аря след като бяхме излязли от съблекалнята.Сега се качвахме нагоре по-стълбите.
- Добре. - казах аз.
Оставихме анцунзите си в шкавчетата и заедно напуснахме училище.Навън беше ранна пролет.
- Къде отиваме? - попитах докато изкачвах стълбите в двора.
- В парка. - отвърна спокойно Аря.
- Ако закъснеем за час класната ще ни убие. - развиках се аз,а всички наоколо впериха учудени погледи.
- По-тихо.Ако не искаш целият свят да научи каква съм.А теб ще те сметнат за съучастница.През Средновековието наказанията за съучастниците били три пъти по-жестоки от тези за вещиците.Или с други думи вампирите.
Аря имаше злокобно изражение.
- Как...стана вампир? - попитах аз.
- Не съм ставала.Такава съм от малка.Родителите ми са били вампири. - каза тя.
- Значи ако родителите ти не са вампири и ти не можеш да станеш такъв,така ли?
- Разбира се,че не.Ти не си ли чела митове?.Ако бъдеш ухапан от вампир ще станеш такъв.
- И така човек може да се превърне във вампир?
- Да.Но наистина ли искаш да станеш като мен.
- Ти си всичко,което някога съм мечтала да бъда.Изискана,силна,умна.
Аря се подсмихна.
- Можеш да бъдеш всичко това и без да си вампир.Затова дойдох тук,заради теб.
- И не само заради това,че знаех тайната ти?
- Разбира се,че не е.А и мислиш,че някой би ти повярвал ако му кажеш,че си видяла вампир в гората?
Не,разбира се.Никой не би ми повярвал.Това ми беше пределно ясно и нямаше никакъв смисъл дори и да си помисля да опитам.
- Ти си някак по-различна.А и си първият човек,който ги помни.
- Аря,какво ше правим от тук насетне?
- Можем да правим много неща.Сара,можеш ли да ме научиш как да живея като човек? - попита тя.
- Никога ли преди...
- Не.
- ...не си живяла с хора.
Погледнах я в очите.
- Добре,но да знаеш,че не съм от най-общителните и аз като теб,не познавам много хора.
- Няма значение.Ти си единствената,която бих искала да ме учи как да живее като човек.
- Благодаря.
В очите на Аря се четеше доброта и нещо.Въпреки че,Аря бе вампир,въпреки че,тя убиваше хората най-студенокръвно и изпиваше кръвта им,аз я харесвах.Харесвах начина по който се движеше,начина по който говореше,начина по който говореше.И бих дала всичко един ден да претежавам дори и една миниатюрна част от финеса с който тя правеше всичко.Красотата която притежаваше.Който е описвал вампирите като грозни същества е най-направил най-голямата грешка в живота си.Аря беше перфектна.Тя беше единственият човек до този момент,който истински обичах.Дори обичта към семейството ми не беше такава,като тази към нея.Още в първия момент тя стана нещо като другото ми аз.
Разговаряхме в продължение на един час.И двете не усетихме как бързо премина почивката.После двете се запътихме обратно към училище.Малко оклюмали задето трябваше да се върнем в час,но и двете бяхме някак странно щастливи,задето бяхме заедно.
Успяхме да убедим класната да стоим на един чин.Бързо написахме домашните си и то главно заради Аря.Не бях излъгала когато казах,че говори перфектно френски.Останолото време можехме да прекараме говорейки и обменяйки мисли.Съучениците ни също отделиха доста време в обсъждането ни.Още с първия си ден тук Аря беше станала известна в цялото училище,което не беше учудващо,като се има впредвид красотата й и излъчването й.Но чувах как останалите обсъждаха и мен.Беше странно за човек като мен,който никога не е привличал внимание.Всички по коридорите ни зяпаха.Сигурна бях,че си мислеха как може такава откачалка да е с такава богиня.Казах на Аря какво мисля.Тя ми се изсмя и каза,че е спорно кой е откачалката.
След училище двете отидохме у нас.Представих Аря на родителите си.Те изглежда се зарадваха,че най-накрая водя някой в къщи.
- Слушала ли си музика? - попитах аз след като двете най-накрая бяхме оставени сами.
- Ти за каква ме мислиш? - тя се засмя.
- Каква музика слушаш?
Това изглежда доста я затрудни.Имаше такова изражение на лицето,че ако това беше някой друг бих казала,че се е изчервила.Но това не беше Аря,тя никога не се изчервяваше.
- Beatles - отвърна тя и сведе поглед.
Аз паднах от стола на който стоях от смях.
- Признавам,че Beatles не са лоша група,но не си ли слушала...нещо по-ново?
- Не.
- Добре тогава...Да видим какво има тук.
Пръстите ми зашириха по черната клавиатура на бюрото.
- Мисля,че това ще ти хареса.
Аз пуснах песента на Nightwish - Sleeping sun.Нежната мелодия се разнесе из цялата стая и ангелският глас на Таря спря дъха ни.
- Тази песен... - започна Аря.
- ...е перфектна! - довърхих аз.
По-нататък доста често ни се случваше да си довършваше изрченията така.
Вечеряхме заедно и Аря остана да спи у нас,защото мама каза,че е твърде късно да си ходи.Майка ми предложи да се обади на родителите й и да ги предупреди,но Аря се измъкна като каза,че те са извън страната.
- Всъщност вампирите спят ли? - попитах аз след като мама току що беше казала да си лягаме рано,защото утре сме на училище.
- Зависи. - отвърна тя.
После изглежда се замисли.След това каза:
- Искаш ли да дойдеш с мен на едно място?
- Доста е късно,не мисля,че нашите ще ме пуснат да изляза.Всъщност не мисля,че ще пуснат и теб.
- Никой не е казал,че ще ги питаме Сара.
Аря отвори широко прозореца на стаята ми.Скочи на леглото ми,хвана ме през кръста и заедно с мен скочи през отворения прозорец.
- Уау! - казах аз. - Това беше...невероятно!
Аря се усмихна.
- Ела.- рече тя.
Аз последвах моята покровителка по тъмните улици на заспалият град на липите.Двете вървяхме ръка за ръка.Отправихме се към парк "Аязмото",или поне аз така си мислех.Минахме покрай една дискотека.Място,което беше твърде шумно и имаше прекалено много хора.Но никой от съучениците ми не мислеше така.Сигурна бях,че ако влезна вътре ще намеря поне 5 човека от класа си.Нямаше значение,че беше 23.30.До дискотеката имаше някаква банда момчета,около десетина на брой.Те се разхилиха щом ни видяха.
- Ето ги и тазвечерните звезди. - каза някой от тях.Беше тъмно и не можах да преценя кой точно.
Момчетата се затичаха към нас.Погледнах Аря.А по начина по който тя ме погледна разбрах,че беше усетила страха ми.Определено не можехме да ги надбягаме.Не и заедно с мен.
- Бягай! - казах аз на Аря.
Тя се обърна към преследвачите ни.Те я наобиколиха.Наобиколиха и мен.Един от тях ме докосна по бузата.
- Махни си ръцете от мен! - извиках аз и извърнах глава. - Махни...
Не довърших,защото следващото нещо което видях бяха червените очи на Аря и как захапва един от пресладвачите ни за врата.Последва още един,и още един...Аря цялата беше в кръв.
- Аря! - викнах аз. - Направиха ли ти нещо?Добре ли си?
- Не. - отвърна спокойно тя.
- Тогава защо?Не че заслужаваха да живеят.Имам впредвид защо падна на тяхното ниво.
- Те те докоснаха. - отвърна просто тя.
- Кръвта по теб...
- Ще изчезна заедно с телата им. - прекъсна ме тя.
Беше права.Кръвта от ръцете й изчезна след няколко секунди.
-Аря. - казах аз доближавайки лицето си до нейното. - Още ли искаш да ме заведеш на онова място?
- Да. - кимна тя. - Но този път няма да те оставя да вървиш пеша.
Не разбрах какво има впредвид с това последното,но след малко всичко ми се изясни.Тя отново ме хвана през кръста и ме понесе.Тичаше толкова бързо,че не можех да следя картините наоколо,главата ми се замая и затова затворих очи.Японците го наричаха шунпо,светкавична крачка.Ясно защо.Чудно ми беше как успяваше да ме носи при положение,че бях толкова тежка.Не,не че бях дебела,просто тя беше също толкова слаба колкото и аз.Но изглежда това беше едно от многото необикновени неща у Аря.
Тя ме заведе в гората.Бяхме някъде доста нависоко,защото виждах равнината долу.Луннната светлина се отразяваше в тревата и създаваше усещането за магическа намеса.
- Прекрасно е! - казах прехласната аз.
- Знам. - отвърна Аря.
Аз предложих да легнем на тревата и да гледаме луната и звездите.До този момент не бях усетила,но наоколо беше доста студено.А аз бях само по тънката си нощничка.Аря свали красивото си палто и ми го подаде.Понечих да възразя,но тя каза,че на вампирите не им е студено.Двете легнахме и гледахме луната заедно.
Не знам колко време сме прекарали там,но на сутринта за мое учудване се събудих на леглото в стаята си.Аря спеше на съседното легло.Изглежда вампирите също спяха.А тя беше толкова красива докато спеше.Беше наистина жалко,че трябваше да я събудя за да отидем на училище.

Форума ми дава,че е прекалено дълго.
avatar
Forest goddess
Valefor
Valefor

Female Брой мнения : 104
: The lime city
Герой : Teti Hyuga Uchiha
Сила : Tiva

Вижте профила на потребителя http://forest-goddess.deviantart.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Teti's gallery

Писане  Dizzy on Чет Апр 02 2009, 15:07

винаги са ме плашили артовете дето си намираш >3


avatar
Dizzy
Отговорник за мангата
Отговорник за мангата

Female Брой мнения : 109
: Майнатаун^^
Герой : Furude Rika
Сила : she is priest of Oyashiro-sama

Вижте профила на потребителя http://kravu.deviantart.com

Върнете се в началото Go down

Re: Teti's gallery

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите