Аниме и Манга Фенове
Добре дошли в българския аниме и манга портал.
Регистрирайте се и се забавлявайте с нас! Smile

Latest topics
» Art gallery
Пет Мар 09 2012, 12:41 by mioko

» Върни се... (Поема от Шиз и Мей)/Оставям го щот е красиво XDD/
Нед Яну 29 2012, 11:18 by miss you-anime i love you

» Fullmetal Alchemist
Вто Ное 15 2011, 12:32 by mioko

» Гаа + Хина = <333
Вто Ное 15 2011, 12:29 by mioko

» Любим/Омразен герой
Вто Ное 15 2011, 12:27 by mioko

» Сакура или Ино?
Вто Ное 15 2011, 05:30 by mioko

» D.Gray-man
Чет Ное 10 2011, 13:34 by mioko

» АКТИВНОСТ!
Вто Авг 30 2011, 12:46 by Shizuma (ThE big BoSs)

» Аватари/Подписи
Вто Авг 30 2011, 12:42 by Shizuma (ThE big BoSs)

~~~
Calendar

Гласувайте за нас! ^^
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
Friends
IMPRESSIVE TITLE
Top posters
Кин~ (615)
 
Shizuma (ThE big BoSs) (472)
 
Meikichi (164)
 
X_Endzeit_X (130)
 
San (121)
 
Dizzy (109)
 
Forest goddess (104)
 
Nao-senpai ^^ (54)
 
xX_SaKuRa_Xx (53)
 
Fluffy (52)
 


Преродена Любов (Vampire Knight)

Предишната тема Следващата тема Go down

Преродена Любов (Vampire Knight)

Писане  Ŧħе_SлladuRчЭ on Вто Юли 13 2010, 21:49

Надявам се фика ми да ви хареса. По Вампир Рицар е... еми , надявам се да Ви хареса.

1-ва глава

Чернокоската бавно слезе от колата. Пое си дълбоко въздух и отвори очи, унесена от приятната миризма на есен. Тя бавно закрачи по алеята натрупана с изпадали листа. Момичето се спря пред огомната порта на Академия Кросс. Огледа добре мястото, което щеше да й е дом и училище от сега нататък. Чернокоската пъхна ръце в дългото черно яке и продъжи напред. Пред входната врата я чакаха момиче и момче.
-Ти сигорно си Карлин Аберон- новата ученичка?-попита с широлка усмивка момичето.-Казвам се Юки Кросс, а това до мен е...-преди Юки да е довършила Карлин продължи:
-Кирию Зеро.-гласът на момичето прозвуча съвсем безчувствено и студено. Тя погледна Кирию в очите , както и той беше направил. Юки имаше чувството, че Кралин всеки момент ще убие Зеро. Изведнъж чернокоската се хвърли на врата на момчето, но в прегръдка. Той я вдигна и я завъртя:
-Отдавна се сме се виждали, Лин.-каза Кирию , пускайки момичето. Юки беше приятно изненадана- не очакваше подобно нещо. Още повече се учуди когато видя Зеро да се усмихва, а той не винаги се усмихваше. ''От къде ли се познават?'' запита се Кросс.
-Да, мина доста време.-отговори Карлин и се усмихна също, но и на двамата усмивките не им се задържаха дълго, което доста учуди Юки. Разбираше за Зеро , той винаги се мръщеше, но тя? Тя защо също се мръщеше? ''Да не би да я боли някъде?'' запита се момичето неразбиращо промяната в настроението на Карлин, докато вървяха към класната стая. Учителката , която пишеше нещо на дъската се обърна към двата перфекта и новото момиче.
-Деца , това е новата ни ученичка Карлин Аберон.- Лин кимна и изчака да й посочат място, където ще седи.-Ще седнеш до Кирию Зеро.-каза учителкта и продължи да преподава. Карлин вървеше след зеро и до ушите й стигаха коментарите на новите й съученици- ''Доста е красива'' , ''Прилича на Нощната смяна'' и още много, който Карлин не можеше да разбере. Аберон седна до Зеро и се помъчи да слуша учителката. Тя усещаше погледите върху себе си, което я дразнеше изключително много.
Денят беше минал бързо и следващата спирка за Аберон бе кабинета на Директора. Тя почука и след като получи позволение влезе.
След дълъг разговор за правилата Карлин беше доста учудена. Правилата не бяха нещото, което я бе учудило, а самия директор. Тя къде, къде по-различен си представяше най-добрия ловец на вампири. Тя още от малка му се възхищаваше, докато слушаше историите за него от майка си. Тъй като Карлин произлизаше от семейство на ловци познаваше Зеро, така и се познаваха баща й Кайен.
-Ето и списъка от Асоцияцията за вампирите , който трябва да убиеш.- Директора подаде списък на чернокоската.- Радвам се , че дойде.-завърши Кайен и Карлин излезе.
Чернокоската бавно вървеше по тъмния коридор. Небето беше чисто без дори звезда- имаше новолуние. Карлин много се безпокоеше, защото наближаваше пълнолуние-нейният кошмар. Тя носеше тази съдба, тази ужасна съба, направила живота й кошмар. Кошмар от който не можеше да се събуди , колкото и да искаше. Мразеше вампирите- те бяха чудовища в човешки вид. Мразеше се! Тази съдба я правеше чудовище- тя бе едно чудовище. Карлин беше полу-човек, полу-вампир. Когато се изнервяше и загубваше контрол над емоциите си тя ставаше вампир-това вече не беше проблем за нея. Доста добре знаеше да контролира чувствата си и никога не излизаше извън релси. Но кошмара й още не свършваше- имаше ли пълнолуние тя цяла нощ оставаше вампир. Докато се се скрие луната и отново възцати слънцето-това бе наказанието й. Малката й тайна, която криеше от целия свят. Не й стигаше това, но се оказа , че е някаква жена, която се прераждала. Когато чу това Карлин първо не повярва, но когато виденията й за миналите й животи започнаха да начестяват тя повярва . Но тя не беше обиновен вампир- не се хранеше с хора или вампири, а с чистокръвни вамопири. Добре , че имаше специални таблетки , който бяха дадени от Асоциацията на ловците, за да не излиза извън контрол. Едновременно кръвта й бе много силна, тъй като се хранеше само с кръвта на чистокръвен вампир Карлин имаше различни способности и доста сладка за другите вамири кръв.
Карлин леко разтърси глава , за да се оттърве от мислите си и продължи напред към стаята си. Добре , че беше сама-така щеше да й е по-лесно да пази тайната си.
Карлин отвори вратата- помещението бе голямо и хладно. Имаше един прозорец, легло до него , до леглото шкафче с малка нощна лампа. От дясната страна имаше голям гардероб и кръгла маса с два стола. Тя седна на леглото - изглежда утре трябваше да излезе на пазар, за да направи стая от това чуду. Тя въздъхна и бръкна в джоба си. От там изкара списъка, който й го бе дал Кайен . Там бяха написани вампири изпааднали в ниво Е, който тя трябваше да убие.

-Карлин!-викаше Юки и чукаше по вратата.-Карлин! Ставай!-извика момичето и затропа още по-силно. Карлин бавно отвори очи и мързеливо стана за да отвори вратата.-Най накрая се събуди!-каа с усмивка Юки.-Вчера забравих да ти кажа, че тази вечер ще има бал. Трябва да си купиш рокля. Сега побързай, че ще закъснееш за първият час!-извика отново Крос , като се затича към стаята.
След десет минуто Карлин бе готова и тръгна към класната стая. Часовете минаха скучно за нея- тя знаеше уроците, изглежда в миналото й училище бяха малко по-напред. След училище Юки я накра да отидат до селото за да й вземат рокля. Ако оставаше за Карлин ,тя би предпочела да си седи в стаята отколкото да танцува. А да си слове рокля и виски токчета- ужас! Никой не можеше да я изкара от кецовете! Изведнъж пре дочите на Аберон дойде картинката как Зеро я е хванал за кръста и юки се мъчи да й ложи обувки с точета. Момичето леко се подсмихна на глупавите мисли , който минаваха през главата й ипродължи напред. След дълги размушления и двуумявания от страната на Юки те най-накрая избраха рокля. Карлин бързо щеше да свърши с избирането на рокля, като си купеше първата видяна. Не беше много по нейн стил да се разхожда от магазин на , на магазин. След като купиха роклпта те бързо се върнаха в академията и отидоха да се обличат.
Карлин облече кърваво червената рокля без презрамки . Роклята беше дълга и долната част леко беше бухнала. Обу си черни обувки с токчета / колкото й да не искаше/ , който й обещаваха , че ще има доста пришки. Тя се погледна в огледалото- кожата й бе бяла , устните алени, а очите сиви. Сложи си молив , спирала , малко сиви сенки , който размаза с пръст , за да не е като вещица и пак къраво червено червило. Върху червилото си сложи гланц, за да има блясък и се напръска със своя парфюм.
Карлин погледна през прозореца- имаше тъмни и черни облаци, затова неможа да види луната.''Пък и не мисля, че ще има пълнолуние'' каза си наум и излезе. Балат отдавна бе започнал.


-Защо си сама?-попита Акатски, когато видя Рука да стои сама на терасата. Тя се обърна и от очите й Акатски разбра отговора. Чакаше Канаме- нейната любов. Той леко наведе глава, Акатски искаше Рука да чака него, а не Канаме. Той я обичаше, но само едностранно. Какво ли не би дал тя да е с него, но Рука никога нямаше да забрави Куран.
Той застана до нея и се загледа в облачното небе.
-Защо, Акатски? Защо не отвръща на чувствата ми?-рижавокоското беше учуден от думите й. Две горещи сълзи паднага от червениково-кафевите й очи.-По красива съм от Май и от Юки, защо не обръща и на мен внимание?-тя прегърна Акатски, който беше потресан. От къде знаеше как изглежда Май? Канаме беше забранил да се споменава името й , камоли да се влиза в стаята й. Изглежда рука не е мигла да здържи любопитството си и е влязла. Май Итсуми - единствената жена, която разтапяше сърцето на Куран, единствената жена проникнала толкова дълбоко в него. Канаме обичаше много Май и искаше да прекара вечния си живот с нея, но неможа да го направи. Той не искаше да я превръща в чудовище, не искаше като кученце тя да изпалнява заповедите му. Годините за тях минаваха бързо- Канаме имаше вечен живот, но не й Май- тя остаряваше и криеше болеста си от Канаме. тя всеки ден се бореше срещу бързо напредващата болест, но един ден болеста наделя и я победи. Този ден й бе последен. От тогава Канаме намрази света, забрани споменаването на името й и влизането в стаята й. Днес бяха минали седемнадесет години от смърта й , както и днес беше рожденият ден на Карлин, но тъй като се беше родила полунощ тя го празнуваше на другия ден.

Единствено Куран Канаме не беше на бала. Той седеше пред огромната картина на Май итсуми и се взираше в красивите й сиви очи. Днес навършваха седемнадесет години от смъртта й. Само веднъж в годината влизаше в тази стая - не можеше да издържи на мъката. Цяла година събираше сила, за да се загуб в мъката. Не можеше да се загуби и да остави Юки. Когато името на малката му сестичка мина през ума му той, се сети че тя го чака на бала. Канаме бързо тръгна към стаята си , но се досети , че има трябва да отиде до съвета. Имаше малко работа, но щеше да се върне бързо.

Карлин бавно слезе по стълбите на балната зала. Чуваха се викове от забист, някой се възхищава на красотата й други на роклята. Тя бързо отиде до Зеро, който я беше зяпнал. Всъщност всички в залата я гледаха. Това доста дразнеше Карлин.
-Къде е Юки?-попита бързо Лин.
-Незнам.-отговори Кирию, който се бе облегнал на стената.
-Карлин!-задъхано извика Юки на новата си приятелка.-Ела с мен...-Крос задърпа приятелката си без дори да й казва къде отиват. Не й стигаше , че върви като гейша с тези ткчета , ами и трябваше да бяга. Лин имаше чувството, че всеки момент ще падне, но за щастие не стана.
-Какво стана?-попоита най-накрая Аберон.
-Канаме го няма, искам да го потърсим.-каза Юки като отвори голямата порта. Нямаше никой, защото всички вампии бяха на бала.-Ти тръгни от лява, а аз ще мина отдясно.-бързичко нареди бриюнетката и се затича. Карлин кимна и тръгна.
Докато се луташе из коридероте тя видя отворена врата в края на коридора. Бавно тръгна натам. Влезе в някаква стая. Имаше тъмночервеи пердета, красиво легло и мебели. Огромната картина , закрита с черно одеало дръпна вниманието на Карлин. Тя мина покрай масата и без да иска се допря с пръст. Остана отпечатък от пръстите й, защото по масата имаше покривка от прах.Това веднага я накара да си помисли, че отдавна някой не е стъпвал тук , но пук вратата беш отворена. Тя любопитно дръпна черното одеало и очите й се разшириха от учудване. На тази картина имаше жена- досущ същата като нея. Сякаш бе нейната близначка, но малко по стара. Същата катранено черна коса, същите дълбоки и красиви сиви очи, същата бяла кожа, същите алени и плътни устни.
-Май...?-чу се мелодичен глас с нотка на учудване и в същото време любов. Карлин се обърна и на десет крачки зад нея седеше мъж. Той беше много красив, чак момичето учудено леко разтвори уста. Лицето му бе като изваяно- бледо и без едно петанце. Имаше кафява коса и червениково-кафеви очи. Канаме бе потресан, нима Май се беше върнала или му се превиждаше? Това бе тя - никога неможеше да обърка тези красиви сиви очи.
-Съжелявам просто вратата беше отворена и аз ...-започна Карлин, но спря когато мъжът продължи да я гледа така учудено.-Добре ли сте?-попита тя, като се доближи. Той я наблюдаваше с интерес. Не искаше дори да мигне- страхуваше, се , че ако затвори очи тя ще изчезне. Страхуваше се, че ако я докосне ще се изпепели.
Канаме най-накрая кимна и продължи да гледа Лин.
-Казвам се Карлин Аберон , не исках да ви безпокоя, но с моята приятелка Юки търисхме някого и когато видях, че вратата е отворена влязох. Не можах да здържа любопитството си и погледнах картинката. Извинявам се.-каза момичето , като леко се изчерви на глупоста си. Тя седна до Канаме на канепето.-Сироген ли сте , че сте добре?-попита момичето и посегна за да види дали има температура. При допира й Канаме настръхна. Това беше тя, нямаше съмнение- винаги би познал допира й. Само Май можеше да го накара да изтръпне когато го докосне, никой друг, само Май. Карлин беше учудена- вместо да е горещ той беше студен. -Ще ви донеса вода.-каза Аберон и стана.
-Не, благодаря.-отговори Кнаме. -Ще ви помоля само да дойдете до стаята ми, за да изчакаме Юки там, защото замъка е голям и едва ли ще ни намери ако се разхождаме.-отговори спокойнно Куран, въпреки, че в него всичко боуваше.
Карлин седна на червения диван и се отпусна- тъпипте й точета бяха изтормозили краката й. Тя затвори очи и чу песен.Изглежда Канаме я бе пуснал , за да не й е скучно.Тя се заслуша в песента -никойа не бе чувала тази песен и доста и харесваше.
-Hi Miss Allice, anata gara su no ...-без да усети се запя тя. След секунда усъзна какво прави и очудено отвори очи. Когато Куран чу Калрин да пее вече беше потресан. Това бе любимата песен на Май, а тя я знаеше.
-Знаете песента?-попита учуден той.
-Не , всъщност я чувам за първи път...-замислено каза момичето. Беше доста объркна -какво по дяболите ставаше?
-Един танц?-канаме подаде ръка. Лин вдигна учудено глава.
-Ъм..-притеснено започна момичето. Не я биваше много в танците, но дори преди да е довършила Куран я дръпна и започна да танжува. Бузите на Лин пламнаха от гняв и срам. Дори не беше изчакал отговора й. След дълъг танц той я наведе точно пред прозореца. Черните облаци започваха да се ахат и добре закръглената луна се показа. ''Пълнолуние?!'' страснато си каза Карлин. Пълната луна се отрази в сивите й очи. Тя затвори очи. Косата й стана по-дълга и още по-черна. Лицето й още по бяло, а очите черни. Тя бавно и уплашено отвори очи. Канаме не разбираше какво става-сега тя бе станала още по-красива. От червените плътни устни на момичето се показаха два вампирски зъба.
-Не!-простена момичето. Една сълзи изпълниха очите й , но тя не ги пусна. -Пусни ме!-извика тя и се отскубна от прегръдките му. От ужас с ръка покри устата си и с другата тъка вдигна роклята си, и побегна.


avatar
Ŧħе_SлladuRчЭ
Unknown
Unknown

Female Брой мнения : 2
: Разград

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите