Simoun

**Shizuma (ThE big BoSs)** Вто Окт 13 2009, 07:11

Представете си аниме, което започва (ако не броим стандартното кратко въведение в света) със следната мила сценка – група прелестни девойчета с повече или по-малко разголени тоалети се готвят за бой на живот и смърт със страшния враг. Е, те си мислят, че това ще е само рутинно патрулиране, но на нас като врели и кипели аниме фенове такива не ни минават – всеки знае, че в първия епизод на аниме с елементи на екшън просто трябва да има значима схватка.
Пътят е страшен, но славен, както е казал поетът, та за прославата на бога ритуалът по подкарване на бойните машини задължително включва и повече или по-малко страстна целувка между двете пилотки.Всичко това става на борда на гигантски въздушен кораб, при изключително тържествена атмосфера и пред одобрителните погледи на група висши сановници. Две от безстрашните героини пък "намекват" по твърде очеизобождащ начин, че просто нямат търпение да приключат с досадните си задължения и да се върнат към по-интересните си креватни упражнения.
Човек тъкмо се чуди да се смее или да плаче, особено ако не си пада по yuri, когато с един замах всичко се променя и маркетинговите жестове към хардкор отакутата отстъпват засрамено мястото си на епичен сюжет, развитие на героите и изтребване на част от тях още от първи епизод, оригинален свят, всичко това съчетано с ФЕНОМЕНАЛНА музика и каст, включващ голяма част от топ сеютата от женски пол в момента.
Светът, в който се развива действието, съчетава елементи от стиймпънк и фентъзи – има машини, но начинът на действие на най-загадъчните от тях е забулен в мистерия, а мощта им е такава, че напомня на магия. Летящите апарати, познати по името шимоун са всъщност толкова впечатляващи, че се считат за колесници на боговете, а гореспоменатите пилотки по съвместителство са и жрици, известни като сибили. Единствената държава, разполагаща с шимоуни, се нарича Симулакрум, а върховното божество – Темпус Спатиум (явно някой от сценаристите обича латински). По принцип шимоуните не са предназначени за битки, а се използват в церемонии в чест на въпросното божество, но двигателите им, на които се базира и икономиката на Симулакрум, са толкова мощни, че съседните държави са готови на всичко да се докопат до тайната, което апропо е и casus belli.
Друг ключов елемент в света на Simoun е фактът, че на въпросната планета всички се раждат от женски пол. На 17 години жителите на Симулакрум посещават Свещения Извор и избират дали да останат жени или да станат мъже. Но дори и да изберат мъжки пол, трансформацията далеч не е светкавична – един от механиците в сериала е мъж, но в началото има гърди, на които може да завидят доста порнозвезди. Също така дори и мъжете в сериала се озвучават от жени.
Сюжетът се върти около Chor Tempest, най-елитната група сибили. В самото начало на сериала тази елитна формация е разтърсена, когато врагът за пръв път успява да ликвидира няколко от нейните членове, макар и с цената на огромни човешки жертви. Постепенно към Chor Tempest се присъединяват няколко нови попълнения, които, заедно с постоянно променящата се обстановка на бойното поле, а и в самия Симулакрум, завинаги ще променят тези момичета. Родината им пък ще трябва да се изправи пред някои жестоки реалности...
Казвам момичета, защото само тези, които още не са посетили Извора и избрали веднъж завинаги своя пол, могат да са сибили. Усещам как се подсмивате и си казвате – "Ех тия японци и техния култ към тийнеджърките!". Да и това вероятно е играло роля за решението на сценаристите, но пък следва да се каже, че ключовата тема в сериала е израстването (бих казал "възмъжаването" ако думата не беше толкова сексистки и логически неподходяща в случая), немалка роля играят и колебанията на героините кой пол да изберат.
Всичко това се вихри на фона на безмилостна война, но е силно пречупено през погледа на героите, като личните изживявания са далеч по-ключови от стратегическо-тактическата обстановка.
Защо го препоръчвам или "Още плюсове, защото не стигат".
Първо, ако си падате по yuri, да не сте гледали Simoun е като да се тупате в гърдите, че обичате гангстерски филми, а не сте гледали "Кръстникът". Съвсем сериозно и отговорно го казвам. Само не очаквайте нещо лековато.
Ако пък не си падате, но и не ви се повръща от самата мисъл за лесбийки, спокойно можете да го гледате – ако заменим това, че всички са от женски пол, с това всички да се раждат безполови андрогини, с малки вариации сериалът ще си остане силен, защото сюжетът не е тип сапунка, крепяща се на безкрайни любовни истории и многоъгълници.
Второ, макар че, както никога не се уморявам да повтарям, анимето е перфектно средство за създаване на фантастика, сериалите в този жанр, които са едновременно с интригуваща концепция, оригинален свят, добре развит сюжет и герои са твърде редки. Например колкото и да обичам Last Exile, по отношение на персонажите Simoun просто му скрива топката.
Трето, аниме, което е задълбочено, но не навира послания и идеи в лицето на зрителите, е рядкост. Simoun се занимава с теми като отговорността на възрастните, войната, религията, пола и т.н., но общо взето оставя зрителите сами да си правят своите изводи – всъщност до такава степен, че и финалът е съвсем умишлено отворен.
Четвърто, нещо което може да ме развълнува дотолкова без да прибягва до евтини трикове като масово клане на герои или постоянното им прецакване без особена причина, явно прави нещо както трябва. Ледената тръпка на смъртта, огнената ярост на предаденото доверие, последният отчаян отпор срещу врага, та дори и доброто старо танго на лунна светлина или обяснения в любов – все неща, които, ако не са изпипани, изглеждат направо смешни. Е, в случая те са изпипани и емоциите на зрителите са като инструмент, на който създателите на Simoun свирят виртуозно. Даже бих си позволил в това отношение да го сравня с класиката Haibane Renmei.
Като се замисля, емоционалната свързаност между героите, повече от осезаемото имприятелство, чувството за принадлежност към едно цяло, съчетано с мисълта за предстоящото неизбежно напускане на групата, също сближава двата сериала, така че май и доста от средствата за постигането на целта са подобни (но не си мислете, че Simoun е някакъв клонинг).
Пето, атмосферата. Потапянето в света е пълно. Сериалът почва с гръм и трясък и не пуска до самия край.
~
Автор: Матрим