Fashion 70's [Korean]

Резюме
Виждали ли сте, как се изнася модно ревю по време на война? Каква е подготовката на манекените и как се стига до мястото на събитието, при положение, че пътищата са блокирани и в страната е обявено военно положение? Как се изгражда сцената на спектакъла, как моделите тръгват по нея и как в един момент се чува адски тътен, който променя света пред очите ви за частица от секундата. В този миг настава хаос и съдбите на хората се разбъркват до неузнаваемост. В подобно време е лесно да си представим, как две деца изгубват родителите си и започват да се лутат сред руините на непознати градове, търсейки отчаяно подслон и храна. Накъде да поемат? Какво да направят, за да оцелеят? Ще ги потърси ли някой, за да ги отведе далеч от този кошмар?

Fashion 70's разглежда живота на четирима души, тяхното детство по време на Корейската война и амбициозния им път като млади хора, който ги свързва завинаги с необятния свят на модата. Това е драма за изгубените спомени и креативните мечти, за приятелството и силата на обичта във всичките й разновидности.
Лентата е измислена много увлекателно, образите в нея са живи и незабравими, а талантливият актьорски състав (актрисата от May 18 Lee Yo Won, Joo Jin Mo, Chun Jung Myung и Kim Min Jung), избран да участва в тази епична продукция, е несравнимо добър.
Филмът е сниман с неописуем размах. Визуалното предстаявне на събитията е перфектно. Всяка сцена обхваща цялото съзнание и всеки герой заема пълната картина на екрана.
Това, на което е наблегнато в драмата, са сложните междучовешки взаимоотношенията и най-вече тези между деца и родители. За мен най-въздействащи ще останат сцените между Бин (Chun Jung Myung) и майка му, тъй като и двамата бяха много експресивни като характери.
Lee Hye Young играе ролята на най-изтъкнатата дизайнерка в Корея през 50те до 70-те г. на XX-и век. Мадам Шин е строга и взискателна перфекционистка, която има свой стил, изграден благодарение на силната й любов към модата. В школата, която създава, тя се опитва да обучи студентите си на най- важното: Модата не е нещо, което може да се копира. Тя е произведение на изкуството, което носи душата на създателя си, тъй като хубавата дреха се получава в следствие на хармонията между човекът и природата. Отдадена изцяло на работата си, мадам Шин забравя, че има син, който още от детството си се чувства изолиран и самотен. Бин е дете, което израства, без майчина обич, въпреки че живее с нея под един покрив. Това го кара впоследствие да извършва действия, които са в разрез със закона, в резултат на което той често е преследван от полицията. Chun Jung Myung е уникален в ролята на Бин. Трябва да призная, че това е, може би, най-силния характер, който актьорът е правил до момента. Не вярвах, че може да съществуват подобни унищожителни взаимоотношения между майка и син, докато не проследих играта на Jung Myung и Lee Hye Young във Fashion 70's. Със сигурност си спомняте участието на Hye Young в Boys Before Flowers. Там тя имаше почти същата роля – едва ли някой би забравил майката на Домьоджи. Тук актрисата също играе майка, но силата й в тези кадри е многократно по-голяма, а отношенията й с Бин са направо убийствени, толкова изразителни и експлозивни, че за мен останаха най-внушителната част от драмата. Чак тук осъзнах безграничния талант на тази актриса.
* Друг ярък персонаж е този на майката на Kang Hee. Актрисата беше страхотна и сътвори един комплициран и ярък образ. Мисля, че тя не остана изцяло отрицателен герой, най-вече защото накрая съдбата й даде онова, което й се полагаше.
* Специални поздравления за прекрасната игра на малките деца в началото на филма. Те бяха много естествени и непринудени и успяха да внесат изключителен реализъм във върховите сцени. Оказа се, че хлапето, което играе Бин, има още едно участие във филм с Chun Jung Myung (Хензел и Гретел).
Това, което най-много ми хареса във Fashion 70's, е факта, че главните герои съумяваха да съхранят приятелството си, въпреки всички останали чувства, които ги връхлитаха до финала.
Последните епизоди поднесоха няколко шокиращи сцени, над които все още се опитвам да разсъждавам, но от друга страна се радвам, че някои от моите опасения не се сбъднаха.
Смятам, че това е една от най-добрите корейски драми, правени някога. Вярно е, че за мен беше по-дълга, отколкото исках, но в нея имаше много силни послания, а актьорските направиха чудеса с образите си. Разбира се, отдавам дължимото и на музикалното оформление. Песните, включени в Ост-а донесоха допълнителен заряд на действието. Сред изпълнителите можем да разпознаем имената на Fly to the sky, Park Hwayobi и Bobby Kim.