Истините. Лъжите. Сънят. Реалността. Красотата. Ужасът. Бъдещето. Миналото. Настоящето.

**Meikichi** Вто Авг 03 2010, 10:01

герой .х. Тсуки Одори
сезон .х. Есен
обстановка .х. Има ли значение къде ще те заведе сърцето?
чувства, мисли, състояние .х. За всичко си има време

___________________________________

Отново същото място. Отново същото време. Или поне така си помисли.
Ако можеше да види, тя щеше да разбере, че не всичко е същото.
Нещо бе променено. Нещо отвъд слуха. Нещо отвъд допира. Нещо отвъд мириса.
Нещо, което по-късно щеше да се окаже неизбежно опасно.
Но засега, тя не подозираше нищо.
Тсуки не искаше да помръдне, не искаше да се изправи и да се сблъска с враждебния свят, който щеше да я обгърне, когато тя напуснеше това място.
Това място.
Мястото.
Нейното място.
Вълните мързеливо ближеха брега с белите си пянени езици. Тя не можеше да ги види, но слухът й беше достатъчен. Беше се отпуснала върху пясъка, който небрежно се бе разпръснал върху роклята й. Самата рокля бе от мек и нежен плат, с къси бели дантели по краищата.
Тсуки се вгледа право напред, в тъмната бездънна яма, която обгъщаше крехкия й свят.
Тя винаги се чудеше.
Чудеше се какъв бе светът за другите.
Чудеше се дали те виждат това, което тя може да усети и без зрение.
Чудеше се как изглежда всичко отвъд нейния малък свят.
Чудеше се дали бе страшно.
Дали бе красиво.
Дали бе... Нещо повече.
Крясъкът на чайки се разнесе някъде високо над нея, разрушавайки монотонната хипнотизираща магия на сблъскът между вълните и брега.
Тсуки се надигна и изтърси роклята си.
Едно, две.. Едно, две.. Вече напълно знаеше посоката.
Протегна ръка напред, после я спусна надолу, и ето че се допря до студен, безчусвствен мрамор...
Сълзи изпълниха слепите й очи, когато се стовари до плочата. Опипа вертикално-поставения камък.
Цветя...
Карамфили..
Дерек вече е бил тук.
Тсуки прокара пръст през гравираната повърхност на мрамора..
Вече бе сама.

**Shizuma (ThE big BoSs)** Вто Авг 03 2010, 11:53

Студ. Мрак. Самота... Трите думи описващи момента. Улицата бе по-пуста и тиха и от гробището. Някаде далеко се чуваха весели викове. Някъде в кръчмата. Виковете все повече затихваха. Мракът обвиваше малката уличка. Слънцето отдавна бе залязло, а бледо-жълтата луна бе заела мястото му. Вятърът понасяше сухите есенни листа, оставяйки ги да се докоснат леко до асфалтовата улица, след което пак ги издигаше във въздуха.
Стъпките от тежките ботуши нарушаваха гробната тишина. Единственият признак на живот. Шиз крачеше безцелно по малката уличка. Дългият й черен шлифер се вееше призрачно от есенния вятър. Чу се шум. После трясък. Шиз извърна глава. Някаква бездомна котка бе преобърнала кофа за боклук, с надеждата да открие остатъци от нечия вечеря. Шиз продължи. Улицата по която минаваше стотици хиляди пъти.. не и се бе струвала по-пуста. Веселата глъчка от кръчмата беше съвсем затихнала. Дори котката бе изчезнала някъде в мрака. За миг Шиз помисли, че тя е единственото живо същество останало на този свят.
Изведнъж тя се спря. Долавяше някакъв звук... Но не, този път не беше котка. Там имаше някой, някой който е дошъл за нея. Тя усети негативната енергия около нея. Посегна към оръжието закачено на колана й. Проблясна стоманения нож, отразявайки мижавата светлина на уличната лампа. След броени секунди във въздуха хвърчаха червени пръски. Врагът бе елиминиран. Тялото бе потънало в локва от собствената си кръв.
Отново всичко се бе повтрило... Студът, мракът, самотата... нова жертва. Отново, и отново. Като в един и същи кошмар. Но тя не сънуваше... Дали животът и бе просто един кошмар? Защо тя трябваше да бяга, да се крие от всеки? Защо беше толкова различна, защо никой не я приемаше? В нея ли беше грешката? Защо живееше? - Толкова въпроси... на които неможеше да отговори.
Искаше и се да намери някой с когото да сподели този нейн кошмар. Някой като нея!
-Някой ден... може би.. - Прошепна тя с дрезгавия си, някък нечовешки глас. След това се изгуби като сянка. Улицата бе остана така тиха както в началото. Все едно нищо не се бе случило... Нищо необичайно!

Истините. Лъжите. Сънят. Реалността. Красотата. Ужасът. Бъдещето. Миналото. Настоящето.

Истините. Лъжите. Сънят. Реалността. Красотата. Ужасът. Бъдещето. Миналото. Настоящето.

Re: Истините. Лъжите. Сънят. Реалността. Красотата. Ужасът. Бъдещето. Миналото. Настоящето.